„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Фёдор Иванович Тютчев (1803-1873 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Никъде не живеят такъв пълен, истински живот, както насън.
* * *
В Русия няма нищо по-сериозно освен самата Русия.
* * *
Любовници, безумци и поети от едно въображение са отлети.
* * *
Аз не тъгувам по родината, аз тъгувам по чужбина.
* * *
Писмената беседа изморява почти толкова, както партия шах по пощата.
* * *
Теб, както първата любов, Русия, сърцето няма да забрави.
* * *
Руската история до Петър Велики е непрекъсната панихида, а след Петър Велики – едно углавно дело.
* * *
Мълчи, крий се и притаявай и чувствата, и мечтите свои!
* * *
Невъзмутим строй във всичко, пълно съзвучие в природата – само в нашата призрачна свобода ние осъзнаваме раздора с нея. Откъде и как този раздор е възникнал. И защо в общия хор душата не пее това, което морето пее, и роптае мислещата тръстика?
* * *
В Русия има канцеларии и казарми. Всичко се движи около камшика и чина.
* * *
Мисъл, казана наглас, е лъжа.
* * *
Природата е сфинкс. И с това тя по-вярно убива човека със своето продължително изпитание, че може би от години никаква загадка няма и не е имало в нея.
* * *
С ума Русия не може да се разбере, с общ аршин не може да се измери: тя има особена осанка – в Русия може само да се вярва.
* * *
Излишен труд – не, няма да ги вразумиш – колкото са по-либерални, толкова са по-пошли – за тях е фетиш, но недостъпна им е нейната идея. Както и да се огъвате пред нея, господа, няма да получите признание от Европа: в нейните очи вие винаги ще бъдете ратаи, а не слуги на просвещението.
* * *
Щастлив е този, който е роден с глас твърд, смел, забравяйки техния сан, забравяйки техния трон, и предвещава на закостенелите тирани светите истини. И ти с тази велика участ си награден, о, питомец на музите!
* * *
О, как убийствено ние обичаме, как в буйната слепота на страстите ние убиваме това, което е най-мило на сърцето!
* * *
На нас не ни е дадено да предугаждаме как нашето слово ще се отзове – и ни се дава съчувствие, както ни се дава благодат.
* * *
Пролетта е единствената революция на този свят.
* * *
Стиховете никога не доказват нищо друго, освен повече или по-малко талант на техния съчинител.
* * *
Любовта е сън, а сънят – само миг.
* * *
Когато в нашите сърца избледняват спомените, смъртта ги заставя да разцъфтят отново в своите ръце.
* * *
Но кратки са всички очарования, не им се полага да гостуват у нас.
* * *
Трябва да се осъзнае, че длъжността на руския Бог не е синекура.
* * *
Ние стоим сляпо пред Съдбата, не ние ще смъкнем от нея покрова.
* * *
Щастлив е, който е посетил този свят в неговите съдбовни минути.
* * *
На земята, където всичко се променя, по-висше благо от славата няма.
* * *
На каквото и да ни учи животът, сърцето вярва в чудеса!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Фёдор Тютчев
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Нигде не живут такой полной, настоящей жизнью, как во сне.
* * *
В России нет ничего серьезного, кроме самой России.
* * *
Любовники, безумцы и поэты из одного воображенья слиты.
* * *
У меня не тоска по родине, а тоска по чужбине.
* * *
Письменная беседа утомляет почти так же, как партия в шахматы по переписке.
* * *
Тебя ж, как первую любовь, России сердце не забудет.
* * *
Русская история до Петра Великого сплошная панихида, а после Петра Великого – одно уголовное дело.
* * *
Молчи, скрывайся и таи и чувства, и мечты свои!
* * *
Невозмутимый строй во всем, созвучье полное в природе, – лишь в нашей призрачной свободе разлад мы с нею сознаем. Откуда, как разлад возник. И отчего же в общем хоре душа не то поет, что море, и ропщет мыслящий тростник?
* * *
В России канцелярии и казармы. Все движется вокруг кнута и чина.
* * *
Мысль, высказанная вслух, есть ложь.
* * *
Природа – сфинкс. И тем она верней своим искусом губит человека, что, может статься, никакой от века загадки нет и не было у ней.
* * *
Умом Россию не понять, аршином общим не измерить: у ней особенная стать – в Россию можно только верить.
* * *
Напрасный труд – нет, их не вразумишь, – чем либеральней, тем они пошлее, цивилизация – для них фетиш, но недоступна им ее идея. Как перед ней ни гнитесь, господа, вам не снискать признанья от Европы: в ее глазах вы будете всегда не слуги просвещенья, а холопы.
* * *
Счастлив, кто гласом твердым, смелым, забыв их сан, забыв их трон, вещать тиранам закоснелым святые истины рожден. И ты великим сим уделом, о, муз питомец, награжден!
* * *
О, как убийственно мы любим, как в буйной слепоте страстей мы то всего вернее губим, что сердцу нашему милей!
* * *
Нам не дано предугадать, как наше слово отзовется, – и нам сочувствие дается, как нам дается благодать.
* * *
Весна – единственная революция на этом свете.
* * *
Стихи никогда не доказывали ничего другого, кроме большего или меньшего таланта их сочинителя.
* * *
Любовь есть сон, а сон – одно мгновенье.
* * *
Когда в наших сердцах бледнеют воспоминания, смерть заставляет их вновь расцвести в своих руках.
* * *
Но кратки все очарованья, им не дано у нас гостить.
* * *
Надо сознаться, что должность русского Бога – не синекура.
* * *
Стоим мы слепо пред Судьбою, не нам сорвать с нее покров.
* * *
Счастлив, кто посетил сей мир в его минуты роковые.
* * *
На земле, где все изменено, выше славы блага нет.
* * *
Чему бы жизнь нас не учила, а сердце верит в чудеса!
---------------
Руският поет, публицист и преводач Фьодор Тютчев (Фёдор Иванович Тютчев) е роден на 23 ноември/5 декември 1803 г. в с. Овстуг, Орловска губерния, близо до Брянск. Първите му публикации са от 1818 г. Член е на Обществото на любителите на руската словесност (1819 г.). Публикува стихове в издания като „Современник”, „Русское слово”, „Русский архив” и др. Завършва филология в Московския университет (1821 г.). През 1822 г. получава назначение в руското посолство в Мюнхен и до 1844 г. е на работа в дипломатическите мисии на Русия в Германия и Италия. Превежда творби на Хораций, Хайне и др. Действителен статски съветник (1857 г.), член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1857 г.), таен съветник (1865 г.). От 1858 до 1873 г. е председател на Комитета за чуждестранна цензура. Има философска, символична и лирическа поезия, голяма популярност добиват стиховете му от „Денисьевский цикл”. В статиите си застъпва широко теми, свързани с панславизма. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1854 г.) и „Стихотворения” (1868 г.), след смъртта му излизат десетки издания с негови стихове и политически статии, сред които „Стихотворения и политические статьи” (1886 г.), „Полное собрание сочинений” (1913 г.), „Тютчевиана. Эпиграммы, афоризмы и остроты Ф. И. Тютчева” (1922 г.) и др. Умира на 15/27 юли 1873 г. в Царско село, Санктпетербургска губерния.